Софтуерът (програмно осигуряване, на английски:
software, буквално „меко изделие“) е съвкупността от цялата информация от
инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна
машина. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.
Видове
софтуер:
Системен: Към системния софтуер се отнасят
програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и
връзката между него и потребителя. Предназначението на системния софтуер е да
освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния
хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран
и независим от начина на работа на конкретните устройства.
Инструментален
софтуер: В инструменталния софтуер са включени
програми, които осигуряват средства за използване и обслужване на компонентите
на компютъра, както и средства за разработване на програми и различни
приложения. В тази група попадат сервизните програми които осигуряват
диагностика, управление на устройства, презапис от един на друг носител,
архивиране, антивирусни програми и др. Програмните езици също са в тази
категория.
Приложен: Потребителски приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.